Махленски (5%) университет

Отдавна не съм писал тук, но… Но започна новата учебна година и тъй като този блог е създаден в резултат на моето следване в СУ, мисля че съм длъжен да отдам нужното внимание на университета.Академичната година започна, но край няма. Той е оставен някъде за бъдещето – неопределеното. Оставяме на страна факта, че половината лято в блоковете на СУ в Студентски град нямаше топла вода и никой не понесе отговорността. Дори едно извинете не се чу… Комедията (трагедията) обаче продължава. Неяснотата и хаосът лъхат зад всеки ъгъл по коридорите на университета. Винаги съм осъзнавал, че институцията ни си има своите проблеми и съм се опитвал да ги превъзмогна по всевъзможни начини, но вече се чувствам напълно разочарован от случващото се в СУ. Като оставим настрана и абстрактността и неяснотата, с която не един и двама преподаватели предават материала си и дори не можеш да разбереш какво се иска от теб (а се смятам за един средно интелигентен човек) нещата вместо към прогрес, вървят здраво към регрес.

Длъжен съм все пак да обясня заглавието, което е едно от най-ясните доказателства за абсурдността случваща се в университета. Учебните програми са направени по такъв начин, че съм принуден да се явявам на изпит, който предния семестър съм държал, заради разлика в хорариумите. При това, о Боже, каква разлика – не покривам необходимите 80 % за признаване с 5 % или чисто и просто 3 (три) учебни часа. Ироничното в случая е, че въпросният преподавател не признава изпит държан при собствения му асистент. Странни неща се случват наистина в нашата Алма матер…

Така премина първата седмица в университета. Следващите не е ясно как ще минават, тъй като дори не е ясно колко ще са. Седмица, която ме убеди, че колкото по-скоро се махна от СУ, толкова по-добре за мен самият.  А посоката е отдавна ясна – на запад от Калотина.

За образование и то висше, както и за наука не може да се говори в момент, в който се води борба за оцеляване…