България, както обикновено е в обективите на западните медии и то отново с отрицателни краски – http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1273602 .
За съжаление виждаме, че нещата от преди година и повече по отношение на домовете за сираци не са се променили много. Никак даже. Пo-жалкото е, че всичко става пред погледите ни и много добре знаем, но не предприемаме нищо. Безчувствени и безлични оставаме към теми, като тази която е значима за цялото общество. Проблемът не е само в дома в Могилино, както и решението не е осъществено със затварянето му. Защото има и други такива, както и множество проблеми в социалната политика на страната като цяло. Извинете ме…, обърках се, имаме ли такава изобщо?
Управляващите откровено бягат от отговорността си към тези деца (въпреки че са социалисти, или както би казал г-н премиера „защото сме социалисти“). Смешното в случая е, че в Конституцията има текст, който гласи: „България е социална държава“. Едва ли. Ние сме най-асоциалната страна в Европа и се борим за едни от първите места в това сред останалите демократични държави. Но вината не е нито само в Сергейчо, нито в Доганчо или Симеончо. Докато сме незаинтересовани от всеобщия ни личен интерес, положението няма да се промени и с 1 микрометър в правилната посока. Масово всеки се интересува единствено от личните си частни интереси. По този начин гражданско общество не се гради. Пука ли му на някого за тези въпроси обаче? С оглед на протестите от миналия месец на 5000, 2000, 100 човека…
Животът си върви и продължава, както и цикличността в която живеем. За някои животът е цветя и рози, а птичките пеят хубаво и дори на някои съграждани им се причува „…на всеки километър…“. За останалите остава неудовлетвореността, че живеят в една неправова държава, която и да искат да променят, просто няма как да стане, защото са изправени пред огромната безлична маса, чудеща се как да измуфти от някъде още някой лев, как да излъже някого и да направи далавера.
Скоро идват избори и поне тези, които можем да мислим, защото това далеч не са всички български граждани, трябва добре да си помислим за бъдещето на страната, защото иначе същите муцуни ще ни се смеят в лицето и ще ни казват колко е хубав животът, а ние ще търсим отговор на въпроса: Абе защо пак така стана?
