На това станахме свидетели вчера, както множеството протестиращи на площада, така и милионите пред тв екраните във вечерните емисии на новините. За съжаление, тези които трябваше да излязат не се появиха и се стигна до сблъсъци с жандармерията. Но като цяло един протест беше спрян и предотвратен със сила, която беше изключително насочена към нас обикновените студенти и като цяло граждани…Още когато отивах си мислех, че на 14.01. е много вероятно да се стигне до сблъсъци, защото на всички вече ни се насъбра много, а и също така правителството се провали тотално и единственият изход е оставка…
Голямата грешка на полицията е, че не обясни за какво прекратява законния протест а натисна с щитовете тълпата, което ни озлоби в особено големи размери. А и когато удрят демостративно с палки по щитовете пред теб адреналинът определено се покачва. Поведението на жандармерията не беше поведение на полиция в демократична страна. Боят над възрастни хора и момичета пред мен доказва за пореден път колко прав съм по отношението на големите проблеми на полицията в България. Именно едно такова бутане на жена ме вбеси изключително много, но при опита ми да възразя срещу ченгетата получих заплашително замахване с палка… А кого всъщност биеха, нашите „пазители на реда“? Невъоръжени хора срещу тях. Настървението в очите им прехвърляше всякакви граници и за пръв път почуствах едно странно чувство. Чувството, че не живея в свободна страна, че това всъщност са действия на милиция, а системата е все още онази, отпреди 1989 г.
На глед от една и съща страна на барикадата с полицаите, хората от управлението ни противопоставиха и задълбочиха още повече проблемът.
Другото нещо, което безкрайно ме разочарова е апатията по отношение на случващото се, както от моите колеги, така и от студентите като цяло. Нямаме ли еднакви проблеми? Не мислим ли повечето, че нещата не трябва да продължават така? Не тънем ли в едни и същи локви, не газим ли една и съща киша? – Нищо нямало да се промени… Еми няма, с наблюдение не става, трябва когато ти е дадена възможност да изразиш мнението си и не си съгласен, да го направиш. Няма на кого обаче да се сърдя, всеки има правото да избира, явно на повечето им харесва…
За да завърша бих искал да кажа, че протестите трябва да продължат и се радвам, че и днес на 15.01. е така. Време е да се събудим, или заспиваме завинаги.
