Отдавна не съм писал в блога и си мисля, че темата заслужава да отделя малко внимание.Пореден мач срещу ЦСКА… Атмосферата се усеща още когато излезеш от блока, тръгнеш по улицата и видиш първите сини шалчета. Адреналинът се увеличава още повече в автобуса, за да достигне връхната си точка след като влезеш през входа и се озовеш в Сектор Б. Доста пъти съм бил там и естествено всеки път си заслужава. Преживяване, което не може да бъде описано по друг начин.
За мача: Лично аз видях един Левски, който ми хареса. Нападение и търсене на гол. За съжаление отново, меко казано спорна, дузпа се оказа решаваща за крайния изход на двубоя, но за радост отборът успя да се съвземе, да изравни и дори може да се каже, че изпуснахме победата и я заслужавахме повече.
Ще се върна отново на трибуните, където според мен отново показахме кой е отборът на Народа. И докато някои в отсрещния сектор пеят „само за победа“, в Б отново се усети безрезервната подкрепа към отбора и за това говори атмосферата след изравнителния гол, когато на ст. Васил Левски се чуваше само една агитка…
Не успяхме да победим, но играта и поведението на играчите ми хареса. Що се отнася до трите точки… те остават за пролетта.
Крайно време беше- честито завръщане тук
Позволи ми да бъда обективна.
Знаеш, че нямам твърди предпочитания към някой от отборите и въпреки това, генетично съм си левскарче… Знаеш, обаче, че и този път се случи да съм в Г-сектор, та видях какво означава и на ЦСКА-то агитката.
Техният дух никак не е лош- организирана хореография, песни. Да си призная дори не разбрах кога е започнал мачът- много яко пеят… И всъщност след изравнителния гол, почти веднага започнаха да скандират името на отбора си и отново да пеят. Пък си имат и Дучето, който през целия мач не млъкна
За дузпата- от гледната точка, от която гледах аз не беше толкова спорна
И сега необективно трябва да ти се похваля- в сърцето на Г пях „И само Левски алеее…“ и скандирах „Армейци умрете“- верно, че са части от техни песнички, ама аз си го пеех без продължението и си го пеех за Левски. Радвах се и за изравнителния, ама не особено бурно, че си е страшничко
И само още нещо- успех пролетта с трите точки!
Жени, следващият път заповядай в Б, за да усетиш разликата. Не отричам хореографията на ЦСКА, но определено на моменти те мълчаха и особено сред изравнителния гол се чуха чак накрая на мача. Надявам се също така да си обърнала внимание на техния репертоар, за кой и срещу кого пеят. Тук трябва да отбележа че и ние откровено си пеехме срещу тях с бий чорбата по главата, но мн добре се получаваше и при известния рефрен : Какво е небето? и т.н. Това мисля, че не можеш да отречеш. Дузпата на повторения доста пъти я гледах и се вижда добре, че двамата тичат успоредно и Лазаров се спъва в краката на Живко, тоест неумишлена игра, която е меко казано спорна дузпа. Но както и да е. От сега те каня на пролет в Сектор Б, за да не се окажеш пак на неправилното място
Aйде, изяде ме за дузпата- аз затова казах, че от моята гледна точка
е основно насочен срещу Левски- за това спор няма, обаче верно не мълчаха дълго- така ти се е сторило- аз например почти не чувах скандиранията на Б.
Верно, че на ч-ите репертоарът им
Ей, да те питам нещо- какъв беше този плакат „Държавата гние, виновни затова сме ние“ (или нещо подобно)? цска-рите наоколо умряха от смях.
Не знам, явно някаква самокритика. Аз го видях по-късно на снимки след мача. А щом са се смели не знам, той не е особено смешен. По-смешен е „40 години една съдба, 7:2″. И като споменах тези числа, това беше нашият отговор на възгласите „ЦСКА“…“ седем два“
Явно скандиранията между двете агитки не са се чували много, но имаше моменти, когато ясно се чуваше Г, предполагам и обратното е съществувало
Обърнахме ти блога на чат…
Знам, че не е смешен… Аз затова и щях да бия една руса до мен- като цяло коментарите й бяха толкова тъпи…
На всички други плакати много се радвахме